Озарения: Връзката с Бога

(Статия за сп. „Усури“ от Кришнаприя Деви Даси)

 

Из „Малка книжка с мъдрости“ от Бхакти Камала Тиртха Махарадж

 

Ако можеш да видиш божествената подредба зад всичко – виждаш същината.

Понякога в живота ни се случват и трудни периоди, изпълнени с напрежение, притеснения, страхове. Тревожим се какъв ще бъде изходът от дадена ситуация, какво ще стане с притежанията ни, с любимите ни хора или пък с нас. Лутаме се, страдаме от безсъние, мрачни мисли, липса на смисъл, но добре е да знаем, че Бог е някъде там горе, някъде тук около нас, в нас и във всички живи същества, във всичко, което ни заобикаля. Той ще се погрижи за нас. Хубаво е да имаме вяра, че това е така. Защото ние сме деца на Бог, духовни искрици от Него. Мигар мислим, че Той би оставил децата си на някакъв произвол на събитията. Каквото и да ни се случва в този свят – добро или пък лошо, добре е да знаем, че то е по волята на Бога. Нищо не остава скрито за Него, Той контролира целия свят, защото светът е Негово творение.

 

Висшата цел на човешката душа е да търси Върховната душа.

През целия си живот търсим своето щастие. Опитваме се да го открием тук и там, но никога не сме напълно удовлетворени. Всеки път си мислим, че още малко не ни достига, за да изпитаме пълното, абсолютно щастие, но то не ни се случва. Защо това е така? Отговорът би следвало да дойде от една друга равнина, която стои по-високо от материалната. Става дума за духовността и за нашата душа. Душата ни не може да постигне щастие чрез задоволяване на сетивата на материалното ни тяло. Нейната природа е различна от тази на тялото. Тялото е тленно и гинещо, след смъртта ни то ще си отиде. Душата е вечна и нищо не би могло да я погуби, само временно да я покрие. След смъртта ни, тя остава, не умира. Душата би могла да изпита истинско удовлетворение единствено като потърси и намери своята вечна връзка с Върховната душа или Бога.

 

Нашата свобода е в това да изберем дали да вървим към Бога или да Му обърнем гръб.

Поклонник поднася почитанията си на Бога

Поклонник поднася почитанията си на Бога

Още от дълбока древност философите разсъждават върху въпроса за свободната воля у човека – съществува ли тя или не? Някои мислят, че нищо не зависи от нас хората, а всичко е по воля Божия. Други смятат, че ние сме творци на собствената си съдба и можем да контролираме външните обстоятелства. Трети ще кажат, че истината е по средата. Ваишнавите* твърдят, че свободна воля съществува у човека и тя се свежда до това да изберем дали да вървим към Бога или да Му обърнем гръб. Да изберем дали да продължаваме да се лутаме и гоним вятъра в този материален свят или да се отдадем на по-висша идея и ценности, да открием божественото и да му служим.

 

Истинската религия започва, когато разбереш, че трябва да дадеш нещо на Бога, а не Той на теб.

На Запад схващането, че Бог е някой, който непрекъснато ни дава е доста популярно. В основата си това твърдение е вярно, защото без милостта на Бога ние не бихме могли да съществуваме. Ако нямаме слънце, вода, въздух, то ще бъдем погубени. Но ако погледнем връзките си с хората, животните, то ние не сме само страна, която получава, но и активно допринасяме за поддържането и разцвета на отношенията ни с другите и света като цяло. Същото би следвало да бъде и при връзката ни с Бога. Не бива да очакваме единствено да получаваме от Него, но и да се опитаме нещичко да дадем. Често пъти се сещаме, че Бог съществува, когато нещо ни липсва, например разболеем се. Тогава започваме повече да ценим както здравето си, така и връзката си с Върховния. Тогава Му се молим: „Помогни ми, дай ми здраве.“ В крайна сметка добре е да имаме виждането, че Бог е наш приятел, а към приятелите си човек се отнася подобаващо. Някой би казал: „Но какво мога да дам аз на Бога, та Той си има всичко?“ Наистина това е така, но отново според ваишнавите* Бог търси нашата любов и нашето внимание. Бихме могли да поднесем цветя в храм, църква или друга обител на Бога; бихме могли да прочетем свещени текстове и книги отразяващи славата Му или просто бихме могли да помогнем на някого да се усмихне…

 

Ако имаме очите на състраданието, ще можем да съзираме значимостта на другите. Тогава няма да виждаме около себе си лоши хора, а единствено красиви души.

Колко лесно е да съдим другите, да ги критикуваме за техни постъпки или недостатъци, но нека се замислим дали ние сме непогрешими и съвършени. Та нима ако бяхме съвършени щяхме да виждаме недостатъци в творението?! Нека отворим сърцата си за другите такива каквито са, без да ги съдим и да се опитваме да ги променяме. Как е възможно това? Чрез „очите на състраданието“. Всяко живо същество в света търпи страдания и трудности. Някои от тях бележат човека дълбоко и трайно. Хубаво е да се опитваме все повече и повече да разбираме другите, да им помагаме, да не им се сърдим. Защото какво е всъщност всяко живо същество? То е душа – красива, блажена и знаеща. Дълбоко всички сме това. Единствено илюзията на материята покрива душата и тя не може да отрази своите блясък и светлина. Нека виждаме същината, нека не се осланяме само на придобитата природа.

 

Животът е труден. Помощта е близо. Не всичко се върти около вас. Съществува божествена подредба. Божествената любов е пътят.

цвете в храм, предложено на Бога

Цвете в храм, предложено на Бога

Всеки от нас лесно ще разбере думите на Тиртха Махарадж и тази мъдрост, защото кой от нас не е страдал в този свят, кой не е изпитвал трудностите на живота и не се е чувствал сам? Но утеха има. Махарадж ни казва, че не ние сме центърът. Центърът е Бог, всичко се върти около Него, не около нас, както често ни се иска. Нека се съобразим с това съждение и си го припомним в подходящия момент. Съществува божествена подредба и тя никога не би могла да бъде лоша или грешна. Тя е божествена, а Бог никога не греши. Той вижда минало, настояще и бъдеще. Ние виждаме миналото и частично настоящето, но нямаме никаква визия за бъдещето. Пътят, който води вън от лабиринта на материалното страдание, е любовта към Бога.

Малка книжка с мъдрости

Малка книжка с мъдрости

 

*Ваишнава – поклонник на Бог Вишну; последователите на Бог Кришна и Бог Рама също се наричат с това име.