Основоположник на Движението за Кришна Съзнание от XIX век
Шрила Бхактивинод Тхакур
Предпочитаме да четем книги, които никога преди не сме чели. Неспокойни сме, докато съберем съдържащата се в тях информация и с тази придобивка любопитството ни се изчерпва. Този маниер на изучаване е често срещан при мнозина читатели, които са велики люде според собствената си преценка и според преценката на онези, които са в тяхната категория. В действителност повечето читатели са просто складове на факти и становища, направени от други хора. Но това не е учене. Ученикът трябва да чете фактите с поглед на съзидател, а не като обекти на безплодно запаметяване. Учениците, като спътници, трябва да отразяват всяка светлина, която получават от авторите, а не да оковават фактите и мислите, и да ги изпращат в затвора, както съдиите изпращат каторжници.
Мисълта е прогресивна! Мисълта на автора трябва да продължи в читателя под формата на корекция или разгръщане. Най-добрият критик е онзи, който може да разкрие по-нататъшното развитие на една стара мисъл; докато простият разобличител е враг на развитието и следователно на природата. Развитието със сигурност е природен закон и в хода на времето са необходими поправка и разгръщане. Но развитие означава да вървиш по-нататък или да се качваш по-нависоко. Повърхностният критик и безплодният читател са двата големи врага на напредъка. Трябва да ги избягваме.
От друга страна, истинският критик ни съветва да запазим това, което вече сме придобили, и да продължим своя път от точката, в която сме стигнали в апогея на нашето развитие. Той никога не би ни посъветвал да се върнем там, откъдето сме започнали, защото прекрасно разбира, че в такъв случай това би било безплодна загуба на ценното ни време и труд. Той ще регулира ъгъла от точката, където се намираме.
Това е и характеристиката и на добрия ученик. Той ще прочете стария автор и ще открие точната му позиция в развитието на мисълта. Никога не би предложил да се изгори книгата въз основа на това, че съдържала безполезни мисли. Никоя мисъл не е напразна. Мислите са средства, чрез които постигаме целите си. Читателят, който отрича една мисъл като лоша не знае, че дори и лошата мисъл може да бъде обогатена и превърната в добра. Мисълта е път, който води до друга мисъл. По този начин читателят ще открие, че една мисъл, която днес е цел, ще се превърне в средство за една последваща цел утре. Мислите непременно ще продължават да бъдат безкрайни серии от средства и цели в развитието на човечеството.
Великите реформатори винаги са твърдели, че са дошли не, за да унищожат стария закон, а за да го изпълнят със смисъл. Валмики, Вяса, Платон, Исус, Мохамед, Конфуций и Чайтаня Махапрабху са настоявали на този факт било то изрично, било чрез своите трактовки.
Нашият критик, обаче, благородно ни казва, че ако не бъде правилно разтълкуван, реформатор като Вяса би повел хиляди хора към големи беди в бъдещето. Но скъпи критико! Изучи историята на вековете и държавите! Къде ще намериш философ и реформатор, който изцяло да е бил разбран от хората? Популярната религия е страх от Бога, а не чистата духовна любов, която Платон, Вяса, Исус и Чайтаня са проповядвали на своите народи. Без значение дали даваш абсолютната религия с образи, или с прости изрази, или я проповядваш чрез книги, или с устни проповеди, невежият и безразсъдният ще я опорочат.
Наистина, много е лесно да се каже, а и бързо се възприема, че абсолютната истина има такъв афинитет към човешката душа, че преминава през нея сякаш интуитивно. Че не е нужно никакво усилие да се изучат предписанията на истинската религия. Това е измамна идея. Тя може и да е вярна за етиката и азбуката на религията, но не и за висшата форма на вярата, която изисква извисена душевност, за да бъде разбрана. Всички по-високи идеи, макар и интуитивни, изискват предварително образование у простодушните. Най-чиста е онази религия, която ви дава най-чистата идея за Бога. Как тогава е възможно невежите някога да постигнат абсолютната религия, докато си остават невежи?
Затова не бива да хвърляме вината на Спасителя от Йерусалим или Спасителя от Надия за тези последвали злини. Лутерианци, а не критици са ни необходими за поправянето на тези злини чрез истинска интерпретация на оригиналните предписания.
Бог ни дава истината, както я е дал на Вяса, когато искрено я търсим. Истината е вечна и непресъхваща. Душата получава откровение, когато жадува за него. Душите на великите мислители от отминалите векове, които и сега живеят духовно, често приближават нашия търсещ дух и му помагат в неговото развитие. По този начин Вяса е бил подпомаган от Нарада и Брахма. Нашите шастри или, с други думи наречени, книгите на мисълта, не съдържат всичко, което бихме могли да получим от неизмеримия си Отец. Никоя книга не е без грешки. Божието откровение е абсолютната истина, но тя едва ли е получена и запазена в естествената си чистота. Ние сме посъветвани в „Шримад Бхагаватам” (11.14.3) да вярваме на тази истина, когато разкритието е абсолютно, но то получава оттенък от природата на този, който го приема в хода на времето и се превръща в грешка от непрекъснатото прехвърляне от ръка на ръка, от век на век. Затова непрестанно са необходими нови откровения, за да се запази истината в първоначалната й чистота. По този начин ние сме предупредени да бъдем внимателни при изучаването на старите автори, каквато и репутация на мъдреци да имат. Имаме пълната свобода да отхвърлим погрешната идея, която не одобряваме със спокойна съвест.
Вяса не е бил удовлетворен от това, което бил съставил във Ведите, подредил в Пураните и събрал в Махабхарата. Неговата съвест не се е примирила с този труд. Тя му е казвала отвътре: „Не, Вяса. Не можеш да останеш удовлетворен от погрешната картина на истината, която със сигурност ти е била представена от светците на отминалите дни! Самият ти трябва да почукаш на дверите на неизчерпаемото хранилище на истината, от който някогашните светци вече са почерпили своите съкровища. Върви, изкачи се до извора на истината, където никой поклонник не се е срещнал с разочарование от какъвто и да било вид.“ Вяса го е направил и се е сдобил с това, което е търсил. И всички ние сме посъветвани да сторим същото.
Затова свободата е принципът, който трябва да приемем като най-ценния дар от Бога. Не бива да позволяваме на себе си да се оставяме да бъдем водени от тези, които са живели и мислили преди нас. Самите ние трябва да мислим и да намерим по-нататъшните истини, които още не са открити. В „Шримад Бхагаватам” (11.21.23) сме посъветвани да приемем духа на шастрите, а не самите думи. Затова Бхагавата е религията на свободата, непримесената с нищо истина и абсолютната любов.
Другата характеристика е развитието. Свободата със сигурност е майка на всяко развитие. Святата свобода е причината за прогреса напред и напред във вечността, и за неспирните дела на любовта. Свобода, с която е злоупотребено, води до деградация, следователно всеки един ваишнава трябва винаги внимателно да използва този възвишен и прекрасен дар от Бога.
Духът на този текст достига далеч, отдавайки почит на всички велики реформатори и учители, които са живели и ще живеят в други страни. Ваишнавата е готов да отдаде уважение на всички велики люде, без оглед на тяхната каста или класа, защото те са изпълнени с енергията на Бог. Вижте колко универсална е религията на Бхагавата! Тя не е насочена само към определена индуска класа, но е дар за човека като цяло, в която и страна да е роден и от каквото и общество да е откърмен. Накратко, Ваишнавизмът е Абсолютната Любов, която събира заедно всички хора в безкрайния, необусловен и абсолютен Бог. Нека мирът властва завинаги над цялата вселена, в непрестанното развитие на нейната чистота, чрез усилието на бъдещите герои, които ще бъдат благословени, според обещанието на Бхагавата, със сили от Всемогъщия Отец, Създателя, Поддръжника и Разрушителя на всичко по небето и земята.
(от лекция на английки език, изнесена през 1869 г. в Динаджпур, Западен Бенгал)
Статията е поместена като предговор към „В търсене на Шри Кришна – красивата реалност„