(Презентация на Хиндуизма и Гаудия Ваишнавизма на Световния Ден на Религиите, 2010 година, от Ямуна Деви Даси)

Здравейте! Казвам се Ямуна. На мен се падна невъзможната чест, да застана пред вас с абсурдната идея, да успея, в рамките на пет-шест минути, да представя Хиндуизма. Не се боя, че ще си помислите, че Хиндуизмът е женска религия, защото той е именно такава! В древните хиндуистки Свещени Писания, душата е наричана “джива” (или както е на български “жива”) и се счита, че е женска енергия, а Бог е мъжката енергия. В този смисъл Хиндуизмът е женска религия, религията на душата, а Бог е единственият истински Мъж. И понеже времето, с което разполагам е толкова кратко, а Хиндуизмът е нещо толкова обширно, през изминалата седмица сериозно медитирах как да ви представя за пет минути санатана дхарма, или “вечната религия на душата”, както всъщност се нарича Хиндуизмът.

Много се радвам, че имам възможността да празнувам с всички вас, днес, за пореден път, Световния Ден на Религиите. Понеже думата “религия” на латински означава същото, каквото значи и думата “йога” на санскрит, а именно “връзка”, то днес сме се събрали да отпразнуваме Световния Ден на Връзките. И не на какви да е връзки, а на любовните връзки на душите с Бога в цялото им разнообразие и колоритност. Да се влюбиш в Бога е истинска проява на добър вкус в любовта. А ако тази любов се окаже споделена, това е най-големият късмет. Любовните приключения на душата в пътя й към Бога са най-голямата любовна сага. Или ако трябва да обобщя – за ЛЮБОВ иде реч! За любов и приключения. Ако погледнем Свещените Писания на всички религии, ще открием, че те са именно това, любовни саги за приключенията на много души в техния личен любовен път към Бога.

След като си изяснихме, че за Любов иде реч, как тогава най-добре да отпразнуваме Световния Ден на Религиите или Световния ден на любовните връзки на душите с Бога? В своята изумителна “Шри Упадешамрита” или “Нектарът на наставленията”, Шрила Рупа Госвами казва:

“Шестте признака на любовта, споделяна между преданоотдадените на Бога са: предлагане и приемане на подаръци, споделяне на съкровени мисли и чувства и изслушване на съкровени мисли и чувства, предлагане на чиста храна и приемане на чиста храна.”

Дори и никога да не сме чели “Нектарът на наставленията”, нито чували за него, съвсем спонтанно всички ние сме се събрали и правим именно това – всеки споделя своите мисли и чувства за избрания от него път към Бога, правим си подаръци и ще се почерпим. Виждаме, че Писанията не винаги съдържат изключително сложни за следване правила и забрани, но в тях има и много човещина и здрав разум. Затова и аз, следвайки съвета на Рупа Госвами, ще споделя с вас съкровени мисли и чувства за пътя към Кришна, който се опитвам да следвам, ще ви направя подарък и ще ви почерпя.

Тъй като е невъзможно да се представи за пет минути Хиндуизмът, реших да ви представя философията на Гаудия Вайшнавизма, този клон на Хиндуизма, към който по милостта на моя Гуру принадлежа, по един кратък и много визуален начин. Тази философия се състои от четири думи “ачинтя бхеда-абхеда таттва” – или в превод от санскрит “невъобразима едновременност на еднаквостта и различието”. Или накратко – единство в разнообразието. Кришна е един, но има безброй имена, форми и проявления; танцува с всяка душа различен, уникален танц. Той е най-голямото и най-малкото; най-близкото и най-далечното. Накъдето и да погледна, Той е там. Където и да отида, Той вече е там. Той е в сърцето и извън сърцето, а най-големите тайни на богопознанието е скрил в сърцата на своите чисти преданоодадени. Днешният празник, който ни е събрал, е именно празник на единството в разнообразието.

Как да опиша единството в разнообразието на религиите? С една солница, която видях в Тайланд и донесох днес, за да ви покажа. Две прегърнати човечета. Как да погледнем на тази солница от религиозна гледна точка?

1. Всяка религия има своите предписания – какво да правим и какво да не правим, или казано на езика на солниците, как животът ни да не бъде пресолен или подлютен, а да намерим верния вкус за всяко едно нещо, за всяка една ситуация от безбройното житейско разнообразие. Едни хора виждат в религията предимно това – практическия аспект на солницата или ролята на религията като еталон и мярка за морала и етиката на човека.
2. Други търсят и виждат в религията нейния философски аспект – те гледат солницата отгоре и това, което виждат, е черно-белия знак на Ян и Ин – вечно преливащите се един в друг аспекти на доброто и злото, черното и бялото, мъжкото и женското, Божественото и човешкото.
3. А трети търсят и виждат в религията двете прегърнати фигури… Радха (бялата) и Кришна (черният)… Тези хора търсят в религията нейния любовен аспект, любовта между Бога и душата и тяхната вечна прегръдка. Те не се интересуват от практичността на солницата, нито от това, че погледната отгоре, тя е досущ като Ян-Ин. За тях значение има само любовната прегръдка и как това да бъде тяхната любов, която им се случва вечно и безспирно.

Така виждат различните хора солницата, така виждат и различните хора религията. И нито една от тези три визии не е неправилна. Защото религията е както морал и етика, така и философия, така и Любов. Или както казва Господ Иисус Христос “Аз съм пътят, истината и животът” – пътят са моралът и етиката, истината е философията или правилното виждане на нещата, а животът е любовта, защото от любовта се ражда живот и за любов живеем.

В “Бхагавад Гита” Кришна казва, с други думи, същото на своя ученик, принц Арджуна – „Съществуват три пътя към съвършенството – пътят на карма йога, правилното действие; пътят на гйана йога или пътят на мъдростта и пътят на бхакти йога или това е пътят на чистата, предана любов.“ И тези три пътя са едновременно и различни, но и свързани. Защото това, което прави от карма, карма йога, е капчицата бхакти или любов. А това, което прави от гйана или знанието, гйана йога, е отново капчицата бхакти или любов. Или както вече казах, за Любов иде реч.

Наскоро на големия екран излезе един много впечатляващ филм – филмът “Аватар”. Думата “аватар” идва от санскрит и от Свещените Хиндуистки писания и означава “инкарнация” или “въплъщение” на Бога. Синекожите, триметрови изящни жители на планетата Пандора имат опашки, ходят голи и носят бижута на голо, наричат себе си “нави”, вярват в “Ейуа”, тяхната богиня, и живеят просто и красиво, в пълна хармония с природата. И ние, съвременните хора, можем да спорим със синекожите обитатели на Пандора дали хората се наричат “хора” или “нави”, дали Бог се казва “Бог” или “Ейуа” и дали е Той или е Тя, но има нещо, което е безспорно, а то е, че навите са добри и фини същества, дълбоко вярват в Бог и живеят с Него, отгатвайки волята Му и следвайки я, а това всъщност е целта на всяка една религия – да ни научи да танцуваме с Бога, без да се спъваме и без да Го настъпваме.

Веднъж моят Гуру ми каза: “Ямуна, не се знае кой е по-мил на Кришна – мухата, опитваща се да кацне на олтара, или пуджарито-свещенослужител, опитващ се да я прогони оттам. Защото Бог гледа не телата ни, а чистотата на сърдечната ни мотивация.” Затова нека си пожелаем днес, на Световния Ден на Религиите, да станем и ние чистосърдечни като навите, които дълбоко вярват в Ейуа и да следваме волята на Ейуа така отдадено, както го правеха те във всеки един миг, независимо дали на тази наша планета Земя играем ролята на пуджари или на муха, защото в танца на Кришна има място за всички – и за синекожите нави, и за съвестните пуджари, и за отдадените мухи.

Благодаря ви за вниманието! И понеже днес е празникът на връзките, а както казва Рупа Госвами връзки се създават и поддържат с подаръци, нека ви разкажа една история за подаръци, преди да ви дам моя подарък.

Имало едно село, а в него живеел и местният Гуру. Един ден, в селото пристигнал странстващ санняси, монах-проповедник, но местният Гуру не се зарадвал. Повикал един от учениците си и изпратил по него “подарък” за другия Гуру – кофа пълна догоре с вода, като помолил ученика си много да внимава и да не разлее нито капка от нея, докато я занесе, където трябва. Ученикът така и направил, занесъл кофата, пълна до ръба с вода и я дал на странстващия Гуру-санняси. Той се усмихнал, откъснал едно цвете и много леко и внимателно го пуснал да плува в кофата с вода, без да разлее и капка. Помолил ученика внимателно да занесе кофата с водата и цветето на своя Гуру, отново като подарък. Ученикът изпълнил заръката. Това били подаръците, които двамата Гуру си разменили, а ученикът бил много учуден що за подаръци са това. Всъщност чрез подаръците те си поговорили: първият, изпращайки пълната догоре кофа с вода, всъщност казвал на новодошлия “Защо си дошъл? Тук вече има кой да учи хората за Бога и как да Му служат?! Ти си излишен и в повече, виж, кофата ще прелее.”, а вторият, връщайки му кофата с водата и цветето, плуващо отгоре, отговарял: “Още едно цвете няма да прелее кофата, а само ще я направи по-красива.”

Днес никой от нас не е донесъл кофи с вода за подарък на другите.

Гунджа

Моля приемете от мен този малък подарък – религията, отразена в едно малко семенце. Видях за първи път това семенце, когато живях в Еквадор, там го наричат “ла семийа де ла суерте” – семето на късмета. Когато бях в Тайланд, за голямо мое изумление видях, че и там съществува същото семе и отново го почитат като свещено. После разбрах, че го има и в Китай и там го знаят като Ян-Ин. А в Индия го наричат “гунджа-мала” и в него виждат прегръдката на Радха и Кришна, Радха – червената и Кришна – черният. Приемете като подарък от мен едно такова семенце, което да ви напомня винаги за единството в разнообразието и неговата красота, която и природата възпява.