Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Прекланям се в лотосовите ти нозе, Шрила Гаура Кишор Дас Бабаджи, който си въплъщение на отречението и океан от свещения екстаз на раздялата.

Ранният му живот

Родителите на Вамши Дас го оженили докато още бил съвсем малък според обичаите по онова време, но той винаги оставал непривързан към семейния живот. Основният му интерес винаги бил в обожанието на Господа. Когато жена му починала, той напуснал дома си и отишъл във Вриндаван, където приел парамаханса-веша от Бхагавата Дас Бабаджи (ученик на Джаганнатх Дас Бабаджи Махарадж) и приел името Гаура Кишор Дас Бабаджи.

Парамахамса Шрила Гаура Кишор Дас Бабаджи Махарадж се родил в семейство на вайши в селцето Багайан на брега на река Падма в днешен Бангладеш. Имената на родителите му са неизвестни. Името, което получил било Вамши Дас. Той бил роден някъде около средата на деветнайсти век. За нас той е изключително ценен, тъй като е дикша гуру на Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Прабхупада, основателят на Чайтанйа Матх и на световните Гаудийа Матхи.

Гаура Кишор идва в Навадвип

След като бил посветен в ордена Бабаджи, Гаура Кишор Дас прекарал 30 години във Враджа, зает с интензивни религиозни практики. Той пътувал и извън областта на Враджа, посещавайки северна Индия и Бенгал. Докато бил на изток, той се срещнал с много от водещите Вайшнави в Бенгал и Ориса, такива като Сварупа Дас Бабаджи от Пури, Бхагаван Дас Бабаджи от Кална и Чайтанйа Дас Бабаджи от Калкута.

През 1893 г. след като рожденното място на Махапрабху било осветено в Шри Майапур Йога Питх, Джаганнатх Дас Бабаджи Махарадж казал на Гаура Кишор Дас да остане в Навадвип и той преживял там остатъка от живота си. Той гледал на всички жители на Навадвип с трансцедентални очи, считайки ги за божествени същества. Затова приемал мадхукари от тях, готвейки всичко в едно изхвърлено пръстено гърне. Разказват, че понякога той преживявал с нищо повече освен с вода от Ганг и тиня. Често постел в течение на дълги периоди, мантрувайки постоянно Святото Име. Той поставил стандарта за онези, които са в ордена на отречението и живеят живот на усамотен бхаджан, оставайки напълно независими от другите.

Личният пратеник на Махапрабху, Шрила Бхактивинод Тхакур бил изключително впечатлен от необикновената отреченост на Гаура Кишор, от чистата му преданост и привързаността му към Бога. Гаура Кишор често посещавал дома на Бхактивинод в Годрумдвип, Свананда Сукхада Кундж, където слушал неговите четения на „Бхагаватам” и обсъждали Вайшнавската теология заедно.

Сарасвати Тхакур среща Бабаджи Махарадж

Бабаджи Махарадж никога не приемал служене от никого. Той неспирно възпявал Святото Име, понякога мантрувайки на туласи мала, друг път връзвайки възли на дълги ивици стар плат. Любимите му текстове били „Прартхана” и „Према-бхакти-чандрика” от Нароттам Тхакур; те били всичко за него. Отречеността му напомняла тази на Радхунатх Дас Госвами; такава била и привързаността му към Кришна.

През 1898 г. Гаура Кишор Дас Бабаджи Махарадж срещнал за пръв път Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур в Свананда Сукхада Кундж в Годрумдвип. Сарасвати Тхакур бил пленен от сърцераздирателния емоционален киртан на Бабаджи Махарадж. Той записал този киртан и по-късно научил учениците си на него. Песента описва екстатичната раздяла на Рахунатх Дас Госвами от Радха:

Котхай го премамайи радхе радхе
Радхе радхе го, джая радхе радхе
Декха дийе прана ракха радхе радхе
Томара кангала томайа даке радхе радхе
Радхе вриндавана-виласини радхе радхе
Радхе кану-мано-мохини радхе радхе
Радхе ашта-сакхира широмани радхе радхе
Радхе вришабхану-нандини радхе радхе
(госани) нийама каре садай даке радхе радхе
(госани) екабара даке кеши-гхате радхе радхе
Абара даке жамши-бате радхе радхе
(госани) екабара даке нидхуване радхе радхе
Абара даке кунджа-ване радхе радхе
(госани) екабара даке радхакунде радхе радхе
Абара даке шйама-кунде радхе радхе
(госани)екабара даке кусума-ване радхе радхе
Абара даке говардхане радхе радхе
(госани) екабара даке тала-ване радхе радхе
Абара даке тамала-ване радхе радхе
(госани) малине васана радхе радхе
Враджера дулайа гарагари джайа радхе радхе
(госани) мукхе радха радха бале
Бхеше найанера джале радхе радхе
(госани) вриндаване кулакули
Кенде берайа радха бали радхе радхе
(госани) чапанна данда ратри дине джане на
Радха-говинда бине радхе радхе
Тара пара чари данда шути тхаке свапне
Радха-говинда декхе радхе радхе

Къде е обителта на цялата любов? Радхе Радхе! Слава на Радха! Покажи се пред мен, Радха. Върни живота в мен. Станах просяк заради теб, Радха, викам те. О Радха, ти лудуваш из Вриндаван, ти омайваш ума на Кришна, ти си главната сред осемте сакхи, ти си щерката на Вришабхану.

Рагхунатх Дас Госвами постоянно, неспирно те вика, Радха. Той те вика в Кеши Гхата, във Вамши Бата, в Нидхуван, в Кунджаван, в Радха Кунд и Шйама Кунд, в Кусумавана и Говардхана, в Талаван и Тамалван. Той те вика, носейки само едно износено и мръсно парче плат, търкаляйки се във Вриндаванската прах. Иманата на Радха са на устините му, очите му са пълни със сълзи. Той скита из всяко кътче на Враджа, викайки името на Радха. Ден и нощ, 23 часа той не мисли за нищо друго освен за Радха и Говинда, а когато спи, сънува Радха и Говинда.

Гаура Кишор дава посвещение на Шрила Прабхупада

През януари 1900 г. Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур приел посвещение от Гаура Кишор Дас Бабаджи по инструкция на Шрила Бхактивинод Тхакур. Бхактисиддханта Сарасвати бил единственият ученик на Бабаджи Махарадж. Бабаджи Махарадж бил отшелник, заклел се да не приема ученици, но бил принуден да промени решението си, виждайки решителността и отдадеността на Сарасвати Тхакур.

Разказва се, че Шрила Прабхупада молил няколко пъти Гаура Кишор Дас Бабаджи Махарадж да му даде посвещение. Първият път Бабаджи Махарадж му отвърнал: „Ако Махапрабху ми каже, ще го направя.”

Втория път Бабаджи Махарадж му казал, че бил забравил да пита Махапрабху. Шрила Прабхупад не се отказал и дошъл трети път, тогава Бабаджи Махарадж рекъл: „Добродетелите, учеността и другите качества не са начините да се постигне Бога. Те ни ти дават право на посвещение.”

Макар постоянно да бил отхвърлян от Гаура Кишор Дас Бабаджи, Шрила Прабхупада не се отказал от намерението си. Рамануджачарйа бил отхвърлян 18 пъти преди да получи милостта на Гоштхипурна. Шрила Прабхупад показал качествата си на търпение и решителност и продължил да идва пред Бабаджи Махарадж. Той смирено го умолявал да му даде посвещение докато накрая сърцето на Бабаджи Махарадж се разтопило и с голяма обич той милостиво посветил Шрила Прабхупада, поръсвайки главата му с прахта на лотосовите си нозе.

Гаура Кишор Дас Бабаджи никога не позволявал някой материалистично настроен човек да докосне нозете му. Ако някой сторел това, той се преструвал на разгневен, казвайки: „Обречен си!” Затова повечето хора се боели да правят това. В този случай обаче той сам предложил прахта от незете си на своя скъп ученик и намазал с нея тялото му. От учениците на Шрила Прабхупада научаваме, че той бил отхвърлян дванайсет пъти преди Бабаджи Махарадж да се смили и да го посвети при тринайтата молба. Според други това се случило на четвъртия път. Тази история напомня посвещението на Нароттам от Локанатх Госвами. Неизменната отдаденост към гуру е признак за истинския ученик. След това Бабаджи Махарадж, преценяйки че Шрила Прабхупада е във висша степен квалифициран за тази задача, го благословил и му заповядал да проповядва посланието на Махапрабху по целия свят.

Шрила Прабхупада описва своя гуру

Шрила Прабхупад пише следните думи за своя гуру, изпълнени с безпримерно смирение, за да покаже на света окончателния път на благодатта: „За да удовлетворя зейналата нужда, които изпитвах, аз бях зает да сложа ръка на всичко, което съществува под слънцето. Мислех си, че притежанията ще запълнят тази нужда. След време бях натрупал неизброими ценни и редки притежания, но не можех да се отърва от чувството че съм неудовлетворен. Срещнах много личности с репутацията на велики светци, но виждах различни недостатъци у всички тях и затова бях неспособен да им отдам пълното си уважение. За щастие всемилостивия Шри Гауранга Махапрабху позволи на двама от скъпите Си спътници да проявят добрината си към мен. Аз егоистично бях толкова погълнат от себе си, че бях изгубил всякакаво усещане за това къде да намеря изтинското си благо. Въпреки това поради миналите си благочестиви дейности, аз можах да получа общуването с Шрила Бхактивинод Тхакур, който бе мой вечен доброжелател. Моят Прабху често идваше да го посещава и понякога оставаше по цяла нощ в къщата му. От милост към мен, Шрила Бхактивинод Тхакур ме запозна с него. От мига в който за пръв път срещнах моя Прабху, упоритият ми егоизъм започна да намалява. Бях свикнал да мисля, че всеки, който се е родил в човешко тяло е изпълнен със същите недостатъци които имах аз, но виждайки божествения характер на моя Прабху аз разбрах, че в този свят наистина съществуват безгрешни Вайшнави, отговарящи на идеала.”

По-нататък Шрила Прабхупада пише: „Много люде, които виждаха Гаура Кишор Дас Бабаджи, били те невинни или опитни, млади или стари, учени или невежи, или пък горди от това че са напреднали бхакти, не можеха наистина да го видят. Такава е божествената сила на един отдаден на Кришна. Стотици хора идваха при него, търсейки помощ за осъществяването на материалните си желания и той им даваше съвети, но това беше един вид измама. Има неизброим брой хора, които навличат дрехите на светци и се преструват на светци, но при анализ по-отблизо се оказват много далеч от стандарта. Моят Прабху не беше мошеник като тях. От духовните му дейности се вижда ясно, че той идентифицираше пълната честност с истината. Искрената му обич бе несравнима; тя доказваше, че добиването на духовни могъщества е измама. Той не показваше враждебност към онези, които му противостояха; по същия начин не проявяваше и определено показно обичата си към онези, които бяха обект на неговото състрадание. Той често казваше: „Аз нито обичам, нито мразя когото и да било в този свят; всички са просто обекти на моето уважение.”

Колкото и да бе изумително, моят Прабху бе заобиколен от хора, лишени от разбиране – мошеници, враждебно настроени към пътя на чистата преданост, които се считаха за приемници на милостта на такъв светец, а продължаваха да се занимават със сетивни дейности. Прабху никога открито не отхвърляше никого от тези хора,но също така и никога не прие някого от тях открито.”

Напускането на Бабаджи Махарадж

Бабаджи Махарадж по съвършен начин преценял характерите и имал силно-развито ясновидство и проницателност, като често предсказвал събития от далечното бъдеще.

На трийстия ден от Картик през 1915 г. Парамаханса Шрила Гаура Кишор Дас Бабаджи влязъл във вечните забавления на Бога. По онова време той живеел в Ранир Дхарма Шала в Кулийа. Когато Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур получил вестта за неговото напускане, той бил победен от чувтвото на раздяла от своя гуру и веднага забързал към мястото на неговото напускане. Сърцето му било разбито като видял, че махантите (игумените) на различните акхари (ашрами) били заети с това да спорят кога и къде да погребат тялото му. Идеята на бабаджитата била да предявят претенции към бъдещият самадхи храм, понеже подобен храм би бил атрактивно място за поклонение и възможен източник на печалби. Шрила Прабхупада единствен се възпротивил на това мошеничество. Когато спорът се разгорещил, шефът на полицията в Навадвип дошъл да въдвори мир.

По онова време Шрила Прабхупада все още не бил приел триданди саннйас. Бабаджитата спорели, че след като те са приели ордена на отречението, имат правото да изпълнят посмъртните ритуали за човек от своя орден. А тъй като Шрила Прабхупада не бил един от тях, той нямал това право. Шрила Прабхупада проявил духовната си мощ и настоял, че той е единственият ученик на Бабджи Махарадж. След това ги запитал дали сред тях има някой, който да не е имал незаконна сексуална връзка през последните шест месеца, през последните три месеца, през последния месец или дори през последните три дена. Онзи, който е сторил това, би бил обречен ако докосне божествените мощи на Бабаджи Махарадж.

Когато чул предизвикателството на Шрила Прабхупада, Джатиндра Бабу запитал как човек би могъл да докаже имал ли е или не незаконна сексуална връзка. Шрила Прабхупад отвърнал, че ще приеме думата на всеки, който пристъпи напред. Когато бабаджитата усетили голямата духовна чистота, която се излъчвала от Шрила Прабхупада, те бавно се заизмъквали, един по един. Шефът на полицията бил смаян при тази гледка и отдал почитанията си на Шрила Прабхупада, след което си тръгнал.

Някои жители на Кулия казали на Шрила Прабхупада какви били последните желания, изказани от Бабаджии Махарадж. Той казал, че иска тялото му да бъде влачено из улиците на Навадвип, за да бъде покрито с прахта на святия Дхам. Шрила Прабхупада отвърнал: „Това е моят Гурудева. Дори за Кришна е чест да го носи на раменете Си и да го положи като корона на главата Си. Той е казал това за да смути гордостта на материалистите със смирението си. Може да съм неопитен глупак и оскърбител, но все пак ще направя опит да разбера какво е имал предвид. Когато Хари Дас Тхакур встъпил във вечните забавления, Бог Гауранга притиснал тялото му на гръдта Си и танцувал с него. Каква безпрецедентна почит е показал Той към напускането на една съвършена душа! По-скоро ще последвам примера на Махарпабху и ще нося тленните останки на Сиддха Баба върху главата си.”

На първия ден от месец Аграхайан в Кулия Нутон Чора, Шрила Прабхупада извършил самадхи ритуалите за Шрила Гаура Кишор Дас Бабаджи според напътствията на Вайшнавските Смрити. Някой си Поддар Махасайа от Лохагара дарил земя за самадхито, отказвайки се от всякаккви права на собственост. По-късно обаче той не изпълнил обещанието си и претендирал, че самият той живее там, занимавайки се с най-различни незаконни дейности на това място. По време на наводнението на Ганг през един дъждовен сезон, гробницата била залята и отнесена в реката. На петия ден от месец Бхадра през 1932 г. Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур успял да намери някои от останките в коритото на Ганг и ги отнесъл в Чайтанйа Матх, където построил самадхи храм на брега на Радха Кунд.

Ученията на Бабаджи Махарадж

Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур разказва някои случки от живота на Гаура Кишор Дас Бабаджи, които са пълни със значимост за практикуващия в духовния живот.

(1) Веднъж някакъв Бабаджи дошъл да посети Шрила Гаура Кишор Дас, заедно с някои от последователите си. Тези новаци започнали да възхваляват своя гуру пред Бабаджи Махарадж: „Нашият Прабху е толкова милостив. Той посреща големите трудности да пътува от място на място за да спасява бедните пропаднали души. Ако той не пътуваше, каква би била съдбата на тези изоставени места?” Бабаджи Махарадж незабавно настръхнал и отвърнал: „Ако някой се прави че спасява света докато всъщност интересът му е единствено в печеленето на пари и събирането на престиж, той не просто не прави добро на никого, но и сам пропада заради това, че е мамил другите.”

(2) Веднъж няколко бхакти описвали уменията на някакъв лектор върху „Бхагавата”. Бабаджи Махарадж знаел, че този човек получава пари за служенето си. Той рекъл: „Той не обяснява „Бхагавата” или писанията на Госвамите. Той просто говори върху писанията за сетивното наслаждение. Той не мантрува „Гаура, Гаура”, нито „Кришна, Кришна”, а „Пари, Пари”. Това няма нищо общо с бхаджана. Крайният резултат е, че истинската Вайшнавска религия бива покрита и затъмнена. Нищо добро не следва от това; истината е че светът страда от такова проповядване.”

(3) Веднъж Бабаджи Махасая мантрувал джапа късно през нощта, когато изведнъж скочил и възкликнал: „Видяхте ли това? Видяхте ли? Един професионален лектор върху „Бхагавата” отиде в Пабна и току-що накара една честна вдовица да се откаже от обета си. Какъв срам! Подобни мошеници носят на религията на Махапрабху лошо име.” Той говорел така, сякаш лично бил свидетел на случката.

(4) Собственик на Навадвип Дхарма Шала бил някой си Гириш Бабу. Един ден съпругата му предложила да построи къщичка за Бабаджи Махарадж. Той отвърнал: „За мен не е проблем да спя под сламения подслон на една лодка. Единственият проблем е, че толкова много мошеници идват при мен и ме молят да ги благословя. Те притесняват мантруването ми. Те всъщност не искат благословиите ми, защото не искат онова, което е добро за тях, но въпреки това идват да притесняват възпяването ми на Святото Име. Ако ми дадете тухления клозет на двора ви ще мога да мантрувам на спокойствие. Там никой няма да идва да ме притеснява.” Когато разбрал, че Бабджи Махарадж говори сериозно, Гириш Бабу незабавно пречистил клозета с кравешки изпражнения и довел един зидар, който напълно да ремонтира постройката.

(5) Веднъж през студения сезон един бхакта подарил одеало на Бабаджи Махасайа, но вместо да се увие в него, той просто направил от него с бамбук тента, под която спял. Когато го запитали защо е направил това, той казал че студът щял да си отиде само щом видел одеалото.

(6) Един ден раджата на Косим Базар, Шри Маниндра Чандра Нанди Бахадур поканил Бабаджи Махарадж в своята резиденция за едно Вайшнавско събрание. Бабаджи Махарадж отвърнал: „Ако искаш да общуваш с мен, откажи се от всичките си богатства и ела да живееш под един бамбуков навес като мене. Няма да се притесняваш за храната. Аз ще изпросвам достатъчно да храня и двама ни. Ако аз дойда в палата ти, не след дълго ще започна да искам сетивни наслаждения. Ще започна да мисля как да натрупам своя собственост. Тогава още преди да си разбрал, ще съм станал твой враг. Ако искаш да запазиш приятелството ни и ако искаш да си добър към мен като към свой Вайшнава приятел, ще дойдеш в Дхама и ще обожаваш Бога заедно с мен, ядейки мадхукари.”

Любимата песен на Гаура Кишор Дас Бабаджи

Песните на Нароттам Дас Тхакур били най-любимите на Бабаджи Махарадж. Най-често го чували да пее една от тях. Според него всички Вайшнавски учения се съдържат в тази песен:

(1) Призовах духовната си смърт като не обожавах Бог Чайтанйа. Безгрижно захвърлих съкровището на любовта към Кришна.

(2) Отрекох се от истинската цел на живота си и отдадох вниманието си на безполезни неща. Сега се давя заради собствените си простъпки.

(3) Незачитайки общуването със святите, аз се развличах в компанията на злоумните. Нима е чудно, че примката на кармичните реакции се люлее на шията ми?

(4) Неспирно пиех най-опасната отрова на сетивното наслаждение и затова не можах да се потопя във вкуса на божествения санкиртан на Махапрабху.

(5) Що за наслади ме държат днес още жив? Нароттам Дас се чуди: „Как не можах да умра в тази мизерия?”