Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Според „Гаура-ганоддеша-дипика” (195) в своята предишна идентичност във Враджа Шрила Джива Госвами бил Виласа Манджари. В стих 203 от същата книга се казва, че той бил син на Валлабха и учен от изключителен характер. Според „Гаудия Вайшнава Абхидхана” Джива живял на този свят от 1511 до 1596г. , но някои други източници твърдят, че става дума за годините от 1533 до 1618г.

Младостта на Джива

Шрила Джива Госвами

Шрила Джива Госвами се появил в селцето Рамакели като син на Анупам Маллик (Валлабха), който живеел там служейки на правителството. Името на майката на Джива е неизвестно. Истинското име на баща му било Валлабха, но Махапрабху го кръстил Анупам.

Махапрабху срещнал Анупам и неговите братя Рупа и Санатан за първи пък когато дошъл в Рамакели през 1513 г. По Негова воля духът на отречеността се вкоренил в Рупа и Санатан след срещата с Бога, което довело до това не след дълго те да изоставят всички светски задължения и притежания. После те заминали, опитвайки се да се съберат с Махапрабху във Вриндаван. Същият дух на отречение се зародил и в сърцето на Джива Госвами по онова време, както живо е описано от Нарахари в „Бхакти-ратнакара”:

Умът на Джива се объркал откак двамата му чичовци заминали за Вриндаван. Той се отказал от скъпоценностите и красивите си дрехи, от удобното си легло и от различните си развлечения. Изглеждало сякаш нищо вече не го интересува. Той не издържал повече да слуша политически или светски новини.
(Бхакти-ратнакара 1.686-688)

Нарахари резюмира ранния живот на Джива по следния начин: насън Джива видял Махапрабху да танцува всред санкиртана. Той бил обзет от чувства на божествена любов и скоро след това напуснал дома си в Бакла Чхандрадвип. До Фатеябад с него вървели няколко придружители, но оттам нататък той продължил самичък към Навадвип. Там, в дома на Шриваса Пандит срещнал Нитянанда Прабху и получил благословиите му. Тогава Нитянанда Прабху му и казал, че трябва да иде във Вриндаван:

С бащина обич Нитянанда Прабху докоснал главата на Джива с нозете си. Той проявил несравнима милост към Джива, вдигайки го от земята и прегръщайки го силно. В изблик на божествен екстаз Нитянанда Прабху рекъл: „Аз дотичах тук от Кхардаха единствено заради тебе!” Той казал и други такива неща за да утеши Джива, а след това накарал Шриваса Пандит и останалите отдадени да му подарят благословиите си. След като го задържал при себе си известно време, Нитянанда Прабху го изпратил на запад… Той му казал: „Сега бързай към Враджа. Това е мястото, което Бог отреди на семейството ти.”
(Бхакти-ратнакара 1.765-769, 772)

Не е ясно дали Джива е срещал пряко Махапрабху, макар в „Бхакти-ратнакара” да се посочва, че той бил бебе, когато Богът дошъл в Рамакели. Джива проявил интерес към предаността от най-ранно детство. Дори когато си играел с приятелчетата си, на него му били интересни единствено игри, които били свързани с обожанието на Кришна.

Когато бил малко момче Джива отказвал да участва с другите момчета в игри, които не били свързани с Кришна. Той правел фигурки на Кришна и Баларам и ги обожавал с цветя и сандалов балсам, обличал ги и ги окрасявал. Съзерцавал ги с немигащи очи, като самият той изглеждал за целия свят като златна кукла, седяща неподвижно на пода. Докато отдавал почитанията си на муртите очите му се пълнели със сълзи. Той предлагал на божествата сладкиши, а след това взимал и раздавал прасада сред приятелчетата си.
(Бхакти-ратнакара 1.719-723)

Джива отива във Враджа

По милостта на Нитянанда, Джива успял да посети всички святи места в Навадвип Дхам. След като завършил обиколката си, той заминал за Бенарес, където изучавал свещените писания от Мадхусудхан Вичаспати. Оттам продължил към Вриндаван, където останал под покровителството на Рупа и Санатан Госвами.

Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур дава следното резюме за живота на Джива в своята „Анубхашя” към „Чайтаня Чаритамрита”:

„След напускането на Рупа и Санатан, Джива бил провъзгласен за най-възвишения учител върху доктрините на Сампрадая. Той правел така че всички да се заемат с обожание на Кришна, преподавайки истините дадени от самия Махапрабху. От време на време извършвал Враджа Дхам парикрама заедно с останалите отдадени, а понякога отивал да посети Виттхаланатх в Матхура.”

„Кришна Дас Кавирадж Госвами написал „Чайтаня Чаритамрита” докато Джива още бил жив. Не дълго след това, когато Шринивас, Нароттам и Дукхи Кришна Дас дошли от Бенгал, той им преподавал и им дал титлите Ачаря, Тхакур и Шямананда. След това ги изпратил обратно в Бенгал заедно с всички книги, написани от Госвамите с наставлението да проповядват религията на Святото Име и на любовта към Кришна. Той получил новините за изгубването на книгите и по-късно за връщането им. След това дал титлата Кавирадж на Рамачандра Сен и на брат му Говинда. Вдовицата на Нитянанда Прабху Джахнава Деви посетила Вриндаван докато той все още бил жив. Когато и някой преданоотадени от Бенгал да дойдели във Враджа, Джива се грижел да им бъдат осигурени прасад и квартири.”
(Анубхашя 1.10.85)

Изгубването на книгите, за което става дума в горния параграф, се случило когато шпиони на цар Бир Хамбир от Вана Вишнапур ги откраднали. По-късно, чувайки Шринивас Ачария да говори върху „Бхагаватам”, царят бил обърнат във Вайшнавизма и взел посвещение от него. Така Шринивас си възвърнал книгите.

Книги и полемики от Джива Госвами

В „Бхакти-ратнакара” е даден списък от 25 творби, чието авторство се приписва на Джива:

1. „Харинамамрита-вякарана”
2. „Сутра-малика”
3. „Дхату-санграха”
4. „Радха-кришначана-дипика”
5. „Гопала-вирудавали”
6. „Расамрита-шеша”
7. „Мадхава-махотсава”
8. „Санкалпа-калпа-врикша”
9. „Бхавартха-сучака-чампу”
10. Коментар върху „Гопала-тапани Упанишад”
11. Коментар върху „Брахма-самхита”
12. Коментар върху „Бхакти-расамрита-синдху”
13. Коментар върху „Уджвала-ниламани”
14. Коментар върху „Йогасара-ставака”
15. „Агнипурана-стха-гаятри-бхашя
16. „Падма-пуранокта Кришна-пада-падма-чихна”
17. „Шри-Радхика-кара-пада-стхита-чихна”
18. „Гопала-чампу” в две части: „Пурва” и „Уттара”
19. „Крама-сандарбха”
20. „Таттва-сандарбха”
21. „Бхагавата-сандарбха”
22. „Параматма-сандарбха”
23. „Кришна-сандарбха”
24. „Бхакти-сандарбха”
25. „Прити-сандарбха”

Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур дава следното предупреждение в своята „Анубхашя” към онези неопитни люде, които биха могли да бъдат лишени от Кришна према попадайки под влиянието на невежите и оскърбителни Сахаджия учения:

„Три клеветнически идеи засягащи Джива Госвами се ширят сред Пракрита Сахаджиите. Всеки, който бъде повлиян от тези злословия, които в основата си са враждебнонастроени към Кришна, гуру и Вайшнавите, ще увеличава все повече и повече нанасяните оскърбления и ще приключи с това, че ще изгуби вкуса към служенето на Върховния Бог.

Казва се, че някакъв учен диг-виджай (който печели дебати), събирач на светски престиж, дошъл при Рупа и Санатан да се сдобие с подписите им като признание че са били победени е дебат. Учителите на Джива се признали за победени без да влизат в никакъв спор и арогантният учен започнал да ги клевети като невежи глупаци. След това той поискал Джива също да сложи подписа си в знак на поражение. Джива обаче решил да приеме предизвикателството за дебат с надутия брамин за да накара да млъкне циничния му език. По този начин той запазил интегритета на репутацията на своите духовни учители и демонстрирал идеалното поведение за човек., който е „гуру-девататма” (такъв, за когото духовният му учител е обожаемо мурти и извор на живота му). Някои заблудени Сахаджии обаче твърдят, че поведението на Шри Джива се противопоставяло на учението на Махапрабху да бъдем по-смирени от стрък трева и да отдаваме цялата почит на другите без да търсим уважение за себе си. Те дори казват, че Рупа Госвами наказал Джива по същата тази причина и го пропъдил за известно време и единствено когато Санатан се застъпил за него той се съгласил да го приеме отново.

Само когато тези врагове на духовния учител и на Вайшнавите получат милостта на Кришна и започнат да гледат на себе си като на техни вечни слуги, те също ще получат благословиите на Джива и ще успеят да разберат наистина какво означава да бъдеш „по-смирен от стрък трева” и „да отдаваш почитания на всички”. Единствено тогава те биха могли да възпяват Святите Имена по правилен начин.

Някои други глупави Сахаджии казват, че когато Джива за първи път прочел „Чайтаня Чаритамрита” с нейното ясно и бляскаво описание на божествените чувства във Враджа, той се побоял, че тя ще засенчи собствената му репутация. Тогава от злоба той бил хвърлил ръкописа в един кладенец, а научавайки какво е сторил Джива, Кришна Дас Кавирадж Госвами бил толкова потресен, че моментално напуснал тялото си. За щастие обаче неговият ученик Мукунда бил направил копие на оригиналния ръкопис и така той бил съхранен, а по-късно и публикуван надлъж и шир.

Това е още една долна клевета, съчинена от тези, които са враждебнонастроени към гуру и Вайшнавите. Тя няма реална основа и не съществува никаква вероятност да се окаже истина.

Според обсебените от сетивата си развратници, Шрила Джива Госвами не бива да бъде приеман за авторитет, защото в трактатите си той се бил противопоставял на идеята, че гопите във Вриндаван са били омъжени за други мъже (паракия-вада), а по-скоро поддържал свакия-вада. Те твърдят, че той не може да бъде считан за расика бхакта (преданоотдаден, който има познание относно божествените чувства).

Истината е, че по времето докато е живял Джива, някои от последователите му изразили предпочитатния към свакия-вада. Джива видял тяхната ограниченост, затова за тяхна полза, както и за полза на онези, които в бъдеще не биха били способни да вникнат в трансцеденталната природа на паракия-вада и сами биха се захванали с блудни връзки, имитирайки Кришна, той препоръчал свакия доктрината. Това е знак, че е действал подобаващо за един ачаря. Обаче човек не бива да приема това като доказателство, че Джива е противник на паракия-вада, защото той е на-извисеният сред последователите на Рупа Госвами и един от духовните учители на Кришна Дас Кавирадж Госвами.”
(Анубхащя 1.10.85)

Милостта на Рупа към Джива

Нарахари разказва как Рупа Госвами напътствал Джива, как го наказал и след това го благославил в една история, разказана в петата глава на „Бхакти-ратнакара”:

В един горещ летен ден, докато Рупа пишел „Бхакти-расамрита-синдху”, а Джива му веел, Валлабха Бхатта наминал да види Рупа Госвами. След като прочел някои от встъпителните стихове на творбата, той предложил да направи някои корекции. Когато Валлабха отишъл да се изкъпе в Ямуна, Джива го последвал под претекст че отива за вода. Всъщност той бил ядосан, защото предложението на Валлабха му се строрило арогантно. Той го запитал каква грешка намира в стиговете на Рупа. Валлабха му отвърнал, а Джива на мига му показал слабостите в неговите аргументи. Последвал дебат, в който Джива се противопоставил на всяко едно от възраженията на Валлабха. Връщайки се край колибата на Рупа, Валлабха му разказал колко бил впечатлен от учеността на Джива, разказвайки му цялата сцена. Рупа внимателно се поскарал на Джива, казвайки му да иде в Бенгал и да се върне чак когато се е успокоил.

Така пропъден, Джива напуснал обителта на Рупа, но вместо да се върне във фамилната им къща както му било казано, той отишъл в Нанда Гхат, едно селце наблизо. Надявайки се да си възвърне благоразположението на своя гуру, той започнал да практикува религиозни въздържания, обожавайки усърдно Кришна като гладувал или ядял съвсем малко. В резултат на тези жестоки практики, тялото му станало слабо и болнаво. Веднъж се случило Санатан Госвами да мине през Нанда Гхат и го заварил в това състояние. Той бил трогнат и отвел Джива заедно със себе си при Рупа, умолявайки брат си да му прости. Така Рупа и Джива били помирени и Джива отново започнал да получава нежните и изпълнени с обич благословии на Рупа.

Денят на появяването на Джива Госвами е на шукла двадаши през месец Бхадра, а напускането му е на шукла тритха през Пауш. Неговите мурти Радха-Дамодар, все още се обожава в храма Радха-Дамодар във Вриндаван. Там се намира и неговото самадхи, а колибата му е запазена в Радха Кунд, близо до Лалита Кунд.