Бхактисиддханта Сарасвати

Бхактисиддханта Сарасвати е изключително влиятелен проповедник на Гаудия Ваишнавизма из цяла Индия от края на 19ти и началото на 20ти век. Роден е под името Бимала Прасад Дутта в поклонническия град Джаганнатха Пури, Ориса, Индия. Баща му е ваишнавският учен Шри Кедарнатха Дутта (известен също като Бхактивинода Тхакура), който пръв представя учението на Чайтаня пред англоезичния свят и е забележителен теолог на Гаудия Ваишнавизма. Бимала Прасад е известен с огнения си дух, с острия си интелект и със семплия си, аскетичен начин на живот.

Още по времето, когато бил двадесет и пет годишен, Бимала Прасад придобил впечатляваща репутация като учен по санскрит, математика и астрономия. Неговият астрономически трактат върху „Сурия сиддханта“ му донесъл титлата Сиддханта Сарасвати в знак на признание за огромната му ерудиция. През 1905 г., следвайки съвета на баща си, Сиддханта Сарасвати приел духовно посвещение от Гаура Кишора Даса Бабаджи. Сиддханта Сарасвати се доказал като способен помощник в мисионерската дейност на баща си.

След смъртта на Бхактивинода Тхакура през 1914 г., Сиддханта Сарасвати станал главен редактор на списанието на баща си, „Садджана Тошани“ и основал печатницата „Бхагавата Прес“ за публикуване на ваишнавска литература. Сетне, през 1918 г., Сиддханта Сарасвати приел санняса (монашеския орден на отречението), под името Бхактисиддханта Сарасвати. С цел проповядване на философията на Чайтаня Махапрабху в Индия, той създал мисия, наречена Гаудия Матх, с шестдесет и четири клона в цялата страна. Главната квартира на Гаудия Матх, Шри Чайтаня Матх, се намира в Маяпур, родното място на Чайтаня Махапрабху.

Бхактисиддханта пътувал надлъж и шир из Индия – от Бенгал да Ориса, от Южна Индия, до Утар Прадеш. По време на многобройните си пътувания той се срещал с царе, учени, политици, религиозни водачи, философи, британски аристократи и изследователи.

Бхактисиддханта Сарасвати

Бхактисиддханта Сарасвати приспособил традициите на Гаудия Ваишнавизма към технологичните и обществени условия на двадесети век. Той считал печатната преса за най-ефективното средство за разпространяване на учението на Чайтаня по целия свят и сам бил автор на множество значими преводи, коментари и философски есета. В началото на 30-те години той изпратил някои от учениците си в Европа с мисионерска поръка. Това било революционно в очите на ортодоксалния хиндуизъм, тъй като по традиция монаси не бивало да прекосяват океана. Бхактисиддханта Сарасвати направил също и други нововъведения, като например използването на автомобили, както и обличал последователите си в британски дрехи, за да проповядват на английската аристокрация. Едно от най-спорните действия на Бхактисиддханта Сарасвати било, че той давал свещения шнур на такива, които не били родени брамини. Мнозина сред кастовите брамини го предизвикали по този въпрос, но с помощта на референции от ведическите писания той сразил всичките си опоненти .

През живота си Бхактисиддханта написал следните книги:

1. „Банге самаджиката“ – кратка творба за различните религиозни групи и философии в Бенгал, публикувана през 1890.
2. „Брахмана о Ваишнавер Таратамя Вишаяка Сиддханта“ („Заключение върху сравнението между брахманите и ваишнавите“) Есе, основаващо се на известна лекция, дадена от Бхактисиддханта в Миднапор. Тази книга е публикувана през 1911 година .
3. „Практа Раса Шата Душини“ („Сто предупреждения срещу светския вкус“), публикувана през 1916 г.
4. „Ваишнава Ke“ („Кой е ваишнава?“) – Кратка поема на бенгалски език от 19 стиха, описващи правилното отношение на последователя на Чайтаня.

Бхактисиддханта е написал също и коментари към най-важните книги на Гаудия канона. Някои от тях са :

1. Коментар към „Шримад Бхагаватам“
2. Коментар към „Чайтаня Бхагавата“
3. „Анубхашя“ – коментар към „Чайтаня Чаритамрита“
4. „Анувритти“ – коментар към „Упадешамрита“
5. „Шикшащакам виврити“ коментар към „Шикшащакам“

Освен това стотици негови беседи са транскрибирани редовно от неговите последователи и отпечатани в следните периодични издания, публикувани от Гаудия Матх :

1. „Хармонист“ (списание на английски език, излизащо на всеки две седмици)
2. „Гаудия“ (на бенгалски език)
3. „Садджана Тошани“ (на бенгалски език)
4. „Киртана“ (на асамски език)
5. „Парамартхи“ (на ория)
6. „Бхагавата“ (на хинди)

Бхактисиддханта публикува и ежедневник, наречен „Надия Пракаш“ от центъра си в Калкута.

Гаудия Матх публикува творби на Бхактивинода Тхакура, Шестимата Госвами, Нароттама Даса Тхакура и други учители от приемствеността Гаудия Ваишнава. Някои от най-значимите публикувани творби включват „Джайва Дхарма“, „Харинама Чинтамани“, „Према Бхакти Чандрика“,“Бхакти Расамрита Синдху“  и коментарите на Вишванатха Чакраварти и Баладева Видябхушана към „Бхагавад Гита“.

Бхактисиддханта Сарасвати е известен със смелата си позиция срещу всички фалшиви философии и псевдо-духовни групи – особено такива, които се представят за последователи на Чайтаня Махапрабху.

Източник: gosai.com