Шрила Вишванатх Чакраварти Тхакура

Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Шрила Вишванатх Чакраварти Тхакура

Шрила Вишванатх Чакраварти Тхакура

Понеже разкрива пътя на предаността, ние считаме, че той е идентичен с Господа на Вселената, Вишванатх; и понеже е тъй превъзходен всред кръга на ваишнавите, той носи титлата Чакраварти.

Раждането и ученическата последователност на Вишванатх

Вишванатх се родил в семейство на рархия брамини в селцето Деваграм в областта Надя около 1638 г. Други казват, че рождената му година била 1656. „Гаудия Ваишнава Абхидхана” идентифицира баща му като Рама Нараян Чакраварти.

Името на майка му е неизвестно. Той имал двама по-големи братя, Рамабхадра и Рагхунатх. Духовният му учител се наричал Радхараман Чакраварти, ученик на Кришначаран Чакраварти. Кришначаран Чакраварти бил ученик и, според някои, осиновен син на Ганга Нараян Чакраварти, ученик на Нароттам Дас Тхакур. Вишванатх дава резюме на своята гуру-парампара в началото на частта „Раса-панчадхйайа” в коментара си към „Шримад Бхагаватам”, наречен „Сарартха-даршини”:

Шри-рама-кришна-ганга-чаран натва гурун уру-премнах
Шрила-нароттама-натха-шригауранга-прабхум науми

В този стих името на Радхараман Чакраварти е дадено накратко като Рама, името на Кришначаран като Кришна, а на Ганга Нараян като Ганга. Думата „натха“ се отнася до Локанатх Госвами, чийто гуру е Гауранга Махапрабху. Така цялата ученическа последователност до Вишванатх е дадена в този едничък стих.

Обучението и писанията на Вишванатх

След като приключил с изучаването на граматика в Деваграм, Вишванатх заминал за Саядабад да изучава писанията на предаността от своя гуру. Според „Гаудия Ваишнава Абхидхана”, макар Вишванатх да бил женен според ритуалите, той никога не показал и следа от семейна привързаност. Разказват, че преди да напусне дома си, той преподавал на жена си „Бхагавата”, дарявайки й вкуса към нейния нектар и напътствайки я да се посвети на обожаване на Бога.

Шрила Вишванатх Чакраварти Тхакур последвал примера на Рупа Госвами и отишъл да живее във Вриндаван, където би могъл да се посвети на живот в преданост. В резултат на отдадеността му на следването на заповедите на духовния му учител, той получил от него много благословии. Тези благословии се изразявали в късмета му да може да живее на най-различни свети места из Враджа Дхам и да напише огромно количество книги върху темите на Гаудия Ваишнавизма, които всички в сампрадаята считат за велико съкровище. Всичките му книги, както и коментарите му върху „Бхагават Гита” и „Шримад Бхагаватам” са написани на ясен и простичък санскрит, като в същото време са изпълнени с нектара на предаността.

Вишванатх заема важно място в историята на Гаудия Ваишнавизма като пазител и основен учител в периода между живота на Махапрабху и придружителите Му и съвременния период. След напускането на вриндаванските придружители на Махапрабху, Шринивас, Нароттам и Шямананда запазили традициите им и разпространили движението из Бенгал. Вишванатх е четвъртият последователен потомък в ученическата линия на Нароттам Дас. Неколцина само са ачариите в школата Гаудия Ваишнава, които са били толкова продуктивни, колкото него. Освен написването на огромно количество книги, Вишванатх е допринесъл в голяма степен и с проповядването и киртаните си.

Рупа Кавирадж бил отлъчен от ваишнавското общество. Той основал сектата „Ати-бари“, апасампрадая, проповядваща, че единствено отречениците са способни да действат като ачарии, а всички семейни са дисквалифицирани. Той проповядвал изкривена доктрина за рагануга бхакти, която напълно пренебрегва ценността на видхи-марга, омаловажавайки важността на слушането и възпяването. За благото на общите маси, Вишванатх оспорва тази философия в своя коментар към Трета Песен на „Бхагаватам”, наречен „Сарартха-даршини”. Рупа Кавирадж твърди, че никой семеен не може да приема титлата Госвами. Вишванатх се противопоставя на това, твърдейки на основание на писанията, че всеки член на династия от учители, имащ подобаващите качества, може да бъде наричан „госвами“, с други думи, че може да изпълнява работата на гуру или ачария. Да наричаш обаче нечии недостойни деца „госвами”, единствено с цел натрупване на печалби и последователи, противоречи на заключенията на писанията и трябва да бъде считано за незаконно, дори те да са родени в семейството на традиционни действащи гуру.

Вишванатх Чакраварти Тхакур пишел бенгалски песни под псевдонима Хариваллабха Дас. Някои твърдят, че това име му било дадено, когато приел дрехите на вайраги. Във всяко отношение Вишванатх е достоен за възхвали, независимо дали става дума за умелостта му във философските дискусии, познаването на ваишнавските писания или поетичния му талант.

Разказва се, че веднъж, докато Вишванатх пишел коментарите върху „Бхагаватам” заваляло и водата течала навсякъде, освен върху мястото, където седял той. Така мастилото не потекло и текстът останал непокътнат.

Ученикът на Вишванатх, Баладева

Когато Вишванатх Чакраварти Тхакур остарял и бил възпрепятстван да пътува, ачариите от Рамануджа сампрадая в село Галта, се опитали да привлекат царя на Джайпур към своята школа, твърдейки че школата Гаудия няма никаква историческа основа. Те обвинили Гаудиите, че нямат връзка с нито една от четирите ваишнавски ученически последователности и посъветвали царя на Джайпур да приеме посвещение от някой в линията Рамануджа. Царят бил объркан от аргументите им и помолил Вишванатх, който бил най-видният ачария на школата Гаудия по онова време, да дойде в Джайпур и да отговори на въпросите, поставени от групата на Рамануджа. Поради напредналата си възраст, Вишванатх не могъл да отиде, но вместо това изпратил своя скъп ученик, Баладева Видябхушан, да защити линията.

Един от аргументите на Рамануджите бил, че школата Гаудия няма свой собствен коментар върху Веданта. Баладева помолил обвинителите да му дадат известно време – според някои седем дни, според други  – три месеца, за да напише Гаудия коментар върху Веданта. Времето му било дадено и тогава той отишъл в храма на Говинда, молейки се на своя гуру и на Господ да му дарят силата да напише такъв коментар. Гирляндът на Говиндаджи паднал от шията Му и пуджарите го поставили на гръдта на Баладева, който приел това за знак, че Богът му дава благословията си.

С Божиите благословии дори невъзможното става възможно. Баладева се заел с написването на коментар върху петстотинте шлоки (стиха) на Веданта Сутра, завършвайки го в определеното време, което му било дадено, без да пренебрегне и най-фините аспекти на божествената естетика, разкрити в чистата предана линия на Гаудия Ваишнавската мисъл. Когато отишъл в Галта, учените от останалите сампрадаи били изумени от качествата на коментара на Баладева. Тъй като самият Говиндаджи бил поръчал написването му, коментарът станал известен под името „Говинда-бхашя”. След завършването на този коментар, на Баладева била дадена титлата „Видябхушан“. Вишванатх установил служенето към Гокулананда и неговият храм все още стои във Вриндаван. Вишванатх напуснал този свят в Радха Кунд през около 1708 г., или на шукла, или на кришна панчами през месец Магх.