Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Кришна Дас Кавирадж Госвами е авторът на „Чайтанйа Чаритамрита”, но в нея той ни дава съвсем оскъдна информация за себе си. Във въведението към оригиналното издание на Гаудия Матх на „Чайтанйа Чаритамрита” Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур пише следното за произхода на Кришна Дас: „Не знаем кои са родителите на Кришна Дас, нито кои са имената им. Кришна Дас е духовното му име, а не това, което той използвал в семейния си живот. Кришна Дас ни дава малко автобиографична информация в пета глава на Ади-лила, от където научаваме че е бил роден в Джхаматпур. Било му заповядано да иде във Вриндаван в един сън от Нитйананда Прабху. Той прекарал остатъка от живота си във Враджа Дхам, а гробницата на неговото самадхи може да бъде видяна край храма Радха Дамодар.” (Бхумика)Шрила Прабхупада Сарасвати Госвами е открил данни за Кришна Дас, събирайки информация от няколко различни източници. Той заключва, че най-вероятно се е родил около 1520 г. и е умрял около 1616 или 1617 г. Вриндаван Дас Тхакур се е появил някъде след 1510 г. Великолепната биография на Чайтанйа Махапрабху написана от Кришна Дас била предназначена да служи като приложение към неговата творба.

Варнашрама статусът на Кришна Дас

Съществува известна разлика в мненията, засягащи кастата на Кришна Дас. Шрила Прабхупада Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур казва по този въпрос: „Поддръжниците на разни идеи твърдят, че Кришна Дас бил роден в една от трите висши касти (брахмин, кайастха или вайдйа). Кавираджа е титла, давана на онези, които са се доказали в съчиняването на литературни творби и са заслужили известност сред учените кръгове. Тъй като това прозвище се дава още на аюрведическите лекари, някои люде настояват, че Кришна Дас бил вайдйа. Трудно е да се противопоставим на онези, които твърдят, че той бил брамин на основата на необикновеното му и съвършено познаване на писанията и на останалите дялове на науката, за което „Чайтанйа Чаритамрита” е красноречиво свидетелство. Нито пък гледището, че той е бил кайастха не звучи нелогично, тъй като той разкрива уязвимите места на тази каста, възхвалявайки интелигентността и ръководния й талант в главите засягащи ранния живот на Рагхунатх Дас Госвами.” (Бхумика)

От гореспоменатата дискусия е видно, че Кришна Дас би могъл да е роден в коя да е от тези три касти. Какъвто и да е случаят обаче, един Вайшнава е възвишено човешко същество, без значение в какво каста се е родил.

Всички писания твърдят, че все пак Вайшнавата е най-добрият сред човеците. Няма значение в коя каста се ражда. Онзи окаян грешник, който съди за Вайшнавата според расата или кастата му, ще се ражда отново и отново сред най-низшите форми на живот. (Чайтанйа Бхагавата 2.10.100-102)

Няма единодушно мнение и по въпроса за семейното положение на Кришна Дас. Някои казват, че през целия си живот той бил брахмачари, защото ако бе оставил жена и семейство отивайки във Вриндаван, най-вероятно би споменал своето отречение. Шрила Прабхупада пише в тази връзка: „Пристигайки във Вриндаван Кришна Дас напълно се потопил в Хари катха и нямал желание да говори за предишния си семеен живот. Такова поведение е подобаващо на човек в третата или четвъртата жизнена степен, изцяло посветен на преданосто служене. „Чайтанйа Чаритамрита” е творение на човек, достигнал степента парамаханса, напълно отвъд четирите ашрами. Той бил познат на духовното си семейство като Кавирадж Госвами. Неговата духовна идентичност във Враджа лила е тази на Ратнарекха Манджари (или Кастури Манджари според други).”

От „Чайтанйа Чаритамрита” разбираме, че Кришна Дас имал брат. Там той не посочва името му, но Харидас Дас пише в „Гаудийа Вайшнава Абхидхана”, че се наричал Шйама Дас Кавирадж.

Видението на Кришна Дас на Нитйананда Прабху

Разказвайки за славата на Нитйананда Прабху в „Чайтанйа Чаритамрита”, Кришна Дас описва един съдбовен момент в своя живот. Той бил организирал 24-часов киртан в дома си и сред поканените бил и близкият съратник на Нитйананда Прабху, Минакетан Рама Дас, който също живеел в Джхаматпур.

Минакетан бил велик Вайшнава, който пребивавал постоянно в състояние на божествен транс, пеейки името на Нитйананда Прабху. В екстазното си настроение той понакога зашлевявал шамари на хората, а понякога ги удрял с флейтата си. Най-общо казано екстатичното му поведение носело смайване сред гостите на Кришна Дас и повечето от тях идвали да му се поклонят и да му отдадат почитанията си. Единствен Гунарнава Мишра, който бил пуджари на празника, не изразил уважително отношение. Това му поведение показало, че Гунарнава Мишра няма вяра в Нитйананда Прабху. Рама Дас се ядосал и критикувал Мишра, казвайки:

„Я гледай! Ето още един Ромахаршан Сута, който не идва да отдаде почитанията си, виждайки Баларам!”

(Чайтанйа Чаритамрита 1.5.170)

Гунарнава Мишра се зарадвал, че получил порицанието на Рама Дас и просто продължил да изпълнява служенето си към муртите. След края на празника обаче, след като Гунарнава Мишра вече си бил тръгнал, братът на Кришна Дас Кавирадж влязъл в спор с Минакетан Рама Дас за онова , което се било случило. Братът на Кришна Дас имал силна вяра в Чайтанйа Махапрабху, но му липсвала подобна вяра в Нитйананда. Чувайки това Рама Дас бил дълбоко наранен и толкова много се разгневил, че счупил флейтата си и си тръгнал. В резултата на тази прокоба братът на Кришна Дас бил обречен да изгуби предаността, която имал. В този спор Кришна Дас Кавирадж взел страната на последователя на Нитйананда Прабху и порицал брат си.

„Тези двама братя (Чайтанйа Махапрабху и Нитйананда Прабху) са едно тяло, еднакво във всяко отношение. Ако ти не приемаш божествеността на Бог Нитйананда чака те гибел. Да имаш вяра в единия, а да не зачиташ другия е все едно да вземеш половината кокошка, която снася яйца. По-добре да си атеист, отричащ божествеността и на двамата, отколкото лицемер, който вярва в единия, но не и в другия. „ (Чайтанйа Чаритамрита 1.5.175-177)

Богът се влияе от Своите бхакти и придава голяма важност дори на най-малкия оттенък на привързаност, дарявайки им всичко, което искат. Кришна Дас Кавирадж пише, че взимайки страната на последователя на Нитйананда Прабху, критикувайки собствения си брат, той спечелил благословиите на самия Нитйананда. Нитай му се явил насън и му заръчал да иде във Вриндаван.

„О Кришна Дас! Не се страхувай. Иди във Вриндаван, защото там ще постигнеш всичко.” Като каза това той ми показа пътя към Вриндаван, махвайки с ръка , а после изчезна заедно с придружителите си.

(Чайтанйа Чаритамрита 1.5.195-196)

В контраст на това, онзи който проявява всички привични добродетели, но презира бхактите, е завинаги лишен от божиите благословии. Добър пример за това е заминдарът Рамачандра Кхан, който извършил оскърбления спрямо Хари Дас Тхакур, в резултат на което си навлякъл неодобрението на Нитйананда Прабху. Този Рамачандра не само изгубил семейството и притежанията си, но къщата му била изравнена със земята и той останал без нищо. Единствено глупецът, комуто липсва различаване би бил толкова дързък, че да се държи несправедливо към един свят човек.

С думи на най-дълбоко смирение Кришна Дас Кавирадж Госвами разгласява славата на Нитйананда Прабху:

Аз съм по-грешен от Джагай и Маджай, по-низш от червей в изпражнение. Онзи, който дори само чуе името ми, изгубва резултатите от добродетелните си дела, а който го промълви прави грях. Кой друг на този свят освен Нитйананда би показал милост към някой толкова презрян като мене? Нитйананда е въплъщението на милостта; той е толкова пиян от екстазна любов, че не прави разлика между добро и лошо. Той спасява всеки, който коленичи пред него. Затова е спасил толкова грешен и пропаднал човек като мене

(Чайтанйа Чаритамрита 1.5.105-109)

Кришна Дас пише за последните забавления на Бога

Без милостта на Вишну и Вайшнавите да се опише славата им е невъзможно. По тази причина Кришна Дас Кавирадж Госвами започва всяка глава на „Чайтанйа Чаритамрита” с молитва-зов към Махапрабху и Неговите придружители такива като Нитйананда Прабху и Адвайта Ачарйа и завършва всяка от главите с молба за служене в лотосовите нозе на Рупа и Рагхунатх Госвами. По този начин той ни показва колко важно е да се избягва неуважението или обидата към Вайшнавите.

Дейностите на Шри Чайтанйа Махапрабху са по своята природа чудни и сладки. Описани от Вриндаван Дас Тхакур те се превръщат в дъжд от нектар. Да ги обрисувам отново би било не само повторение, но и израз на арогантност, защото аз не притежавам неговата мощ. Затова ще представя само каратък обзор на случките, които вече са описани от Вриндаван Дас в неговата „Чайтанйа-мангала”. В тази своя книга ще дам най-доброто от себе си да обризувам напълно единствено онези епизоди, за които той само споменава без да ги разкаже. Затова нека отдам смирените си почитания в лотосовите нозе на Вриндаван Дас Тхакур, молейки се да не оскърбя тези лотосови нозе с действието си. (Чайтанйа Чаритамрита 2.4.5-9)

Точно както Вйасадева събрал забавленията на Кришна в „Шримад Бхагаватам”, Тхакур Вриндаван Дас е описал забавленията на Бог Чайтанйа…. Поднасям милионите си поклони в лотосовите нозе на Вриндаван Дас Тхакур, който спаси цялата вселена чрез творбата си. (Чайтанйа Чаритамрита 1.8.35,40)

Вриндаван Дас е ауторизираният биограф на Чайтанйа Махапрабху, равен на Шрила Вйасадева. Начинът, по който той описва Божиите забавления ги прави все по и по-възхитителни. Опасявайки се че творбата му ще стане твърде огромна, Вриндаван Дас е оставил някои събития извън нея. Аз ще се опитам доколкото е възможно да запълня тези празнини. (Чайтанйа Чаритамрита 1.13.48-49)

Шрила Бхакти Промод Пури Госвами Махарадж, директор на редакторския борд на списанието „Чайтанйа Вани”, пояснява дадените по-горе цитати в предговора на „Чайтанйа Чаритамрита” в изданието на Шри Чайтанйа Гаудийа Матх:

„Вриндаван Дас Тхакур дава описателен разказ на Махапрабху лила в началото на „Чайтанйа Бхагавата”, но тъй като бива погълнат да описва делата на Нитйананда, много от събитията са просто споменати и са останали извън окончателната версия на творбата. Отдадените на Махапрабху във Вриндаван се побояли, че тези забавления ще останат забравени, затова се обърнали към Кришна Дас Кавирадж, молейки го да напише пълната версия за тези случки. Тогава Кришна Дас отишъл при муртито на Мадана Мохан и поискал разрешение да стори онова, за което бил помолен. Пред всички видни тогаващни членове на Гаудия обществото във Вриндаван гирляндът на Мадана Мохан паднал от шията му. Това било сметнато от всички присъстващи за знак на одобрението на Бога и те надали ликуващи викове. Пуджарито на Мадана Мохан взел гирлянда и го поставил на гръдта на Кришна Дас. Приемайки го за символ на волята на муртито, Кришна Дас започнал да пише биографията на Бога, казвайки в голямото си смирение:

„Чайтанйа Чаритамрита” ми бе диктувана от Мадана Мохан. Което написах е като повторението на папагал. Аз пиша така, както Мадана Мохан ми заповядва, точно както дървената марионетка танцува според както я накара кукловодът.” (Чайтанйа Чатитамрита 1.8.78-79)

При написването на „Чайтанйа Чаритамрита” Кришна Дас използвал записките на Сварупа Дамодар, които Рагхунатх Госвами бил наизустил. Шрила Бхактивинод Тхакур описва това така:

„ Шри Сварупа Дамодар написал бележки на санскрит, наречени „карча”, отнасящи се до по-късните дейности на Махапрабху. Той накарал Рагхунатх да наизусти тези стихове и му заръчал да ги проповядва по света. Те не са записани обаче никъде другаде. „Чайтанйа Чаритамрита” е същината на Сварупа Дамодаровия карча.”

С благословиите на Шри Чайтанйа Махапрабху, макар да съм незначително живо същество, аз писмено резюмирах всичко, което Сварупа Дамодар бе записал в записките си за забавленията на Бога, както и онова, което съм слушал от устата на Рагхунатх Дас. (Чайтанйа Чаритамрита 3.3.267-268)

Славното име, форма, качества и забавления на Бог Чайтанйа Махапрабху се проявили в сърцето на Кришна Дас Кавирадж, след което той ги публикувал в „Чайтанйа Чаритамрита”. Самият той заявява този факт на няколко места в книгата:

Аз вече съм стар човек, инвалид. Ръката ми трепери докато пиша и паметта ми изневерява. Ослепявам, оглушавам, а въпреки това успявам да пиша и това е велико чудо.

(Чайтанйа Чаритамрита 2.2.89-90)

Докато веднъж Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур възхвалявал превъзходството на „Чайтанйа Чаритамрита” пред учениците си, той им дал следните напътствия: „Ако всички книги в света бяха унищожени и бяха оцелели единствено „Шримад Бхагаватам” и „Чайтанйа Чаритамрита”, хората все още биха били способни да достигнат крайната цел на живота. И дори ако и „Шримад Бхагаватам” бе изгубен и бе останала само „Чайтанйа Чаритамрита”, все още нямаше да има загуба за човечеството, защото онова което не е било разкрито в „Бхагаватам” може да се намери в „Чайтанйа Чаритамрита”. Върховната Абсолютна Истина е Шри Чайтанйа Махапрабху, съединената форма на Радха и Кришна. „Чайтанйа Чаритамрита” е неговата звукова инкарнация. Мистерията на божествения статус и слава на Радхарани са скрити в нея. Нима тогава би могло да съществува каквото и да било съмнение във възвишеното положение на тази творба на трансцеденталната литература?”

Това изказване подчертава специалната и извисена позиция на самия Кришна Дас Кавирадж Госвами. Трите му творби „Чайтанйа Чаритамрита”, „Говинда-лиламрита” и коментарът към „Кришна-карнамрита” са безценни работи. „Говинда-лиламрита” описва в детайли делата на Бог Кришна в 24-часовия период. Затова Нароттам Дас Тхакур казва: „Кришна Дас Кавирадж Госвами се открява сред преданите писатели, защото той е авторът на биографията на Чайтанйа Махапрабху. Дори камъните се стопяват, чувайки неговите описания на Гаура и Говинда лила.Уви, умът ми все още не е привлечен от тази творба” (Према-бхакти-чандрика)

Кришна Дас бил почетен с титлата Кавираджа – Цар на поетите – заради своята „Говинда-лиламрита”. Той е уважаван всред Вайшнавския свят и като най-добрият сред последователите на Рупа Госвами.

Авторитетността на „Чайтанйа Чаритамрита”

От блестящия коментар на Вишванатх Чакраварти към „Чайтанйа Чаритамрита” можем да разберем мъничко по-добре колко скъп е на Радхарани Кришна Дас Кавирадж Госвами и по същия признак, как най-дълбоките и изотерични истини на Божествеността са му били разкрити, показвайки че всяка дума, написана от него, трябва да бъде приемана за висша духовна истина. Бхакти Промод Пури Госвами Махарадж разказва следния анекдот в своя предговор към „Чайтанйа Чаритамрита”: „Докато Вишванатх Чакраварти пишел своя коментар към „Чайтанйа Чаритамрита”, Мадхйа-лила 21.125, той бил неспособен да разбере защо Кришна Дас Кавирадж бил написал, че кама-гайатри мантрата съдържа 24 и половина срички вместо 25. Той дотолкова се смутил и обезумял в невъзможността си да разбере това, че накрая дал обет да гладува до смърт на брега на Радха Кунд. Докато задрямвал посред нощ, дъщерята на Вришабхану му се явила насън и рекла: „О Вишванатх! Стани. Кришна Дас наистина го е написал правилно. Той е моя скъпа приятелка, която ми носи много радост. Аз го благослових да узнае най-интимните неща за мен. Не се съмнявай в нито една негова дума. В книгата, наречена „Варнагама-бхашват” пише, че когато сричката „йа” е последвана от сричката „ви”, тя се смята само за половин сричка.”

В земите на къщата на Кришна Дас Кавирадж в Джхаматпур има мъничък храм, в който се пазят отпечатъците от стъпките на Нитйананда. Съществува местна легенда, че Кришна Дас получил милостта на Нитйананда под формата на мантра посвещение на същото това място. Според „Према-виласа” обаче Кришна Дас е взел посвещение от Рагхунатх Дас Госвами. В храма има и дървени сандали, които се казва, че били на Кришна Дас. Колибата му и неговото самадхи се намират край Радха Кунд. Той напуснал този свят след Рагхунатх Дас Госвами, на шукла двадаши титтхи през месец Ашвин.