Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Шринивас Ачария се родил през 1530 г. в деня на пълнолунието на месец Вайшакх в селцето Чакханди, намиращо се на север от Аградвип в района на Надя. Баща му, Гангадхара Бхаттачария, бил брамин от класата рарха. В „Бхакти-ратнакара” се разказва следното: Гангадхара бил победен от мъка, когато Махапрабху приел санняс в Катва и не спирал да плаче, повтаряйки: „Ха Чайтаня! Ха Чайтаня!” Когато другите бхакти го видели така опиянен от божествена любов към Махапрабху, те започнали да го наричат Чайтаня Дас и това име му останало за цял живот.

Чайтаня Дас бил безразличен към делата на този свят, но един ден той изведнъж почувствал силно желание да има син и казал това на съпругата си, Лакшми Прия. Нейният отговор бил незабавно да отидат в Пури, за да поискат благословията на Махапрабху. Двамата заминали за Пури, спирайки за няколко дни в Джаджиграм, в дома на бащата на Лакшми Прия, Баларам Випра.

Когато пристигнали в Пури, Чайтаня Дас и жена му се поклонили на Махапрабху. Преди да му кажат каквото и да било обаче, самият Бог рекъл, разбирайки желанието им да имат син: „Джаганнатх Дева със сигурност ще изпълни всичките ви желания.”

Останалите отдадени били любопитни да узнаят за какво ли желание говори Махапрабху и помолили слугата Му Говинда да разбере. Но още преди Говинда да Го е попитал, Махапрабху го повикал и му казал с дълбок глас, сякаш се намирал в състояние на транс: „Чайтаня Дас иска да има дете. И наистина, скоро жена му ще роди скъпоценен син, чието име ще бъде Шринивас. Той ще бъде проявената форма на Моята любов и няма да се различава от Мен. Той ще увеличава ентусиазма на всеки в предаността. Аз ще даря на света писанията чрез Рупа, Санатан и другите, а чрез Шринивас ще ги разпространя. Шринивас е олицетворението на чистата любов към Мен. Умовете на всички ще се възторгват щом го видят” (Бхакти-ратнакара 2.120-123)

След като получили благословията на Махапрабху, Чайтаня Дас и жена му се завърнали вкъщи и когато настъпил благоприятният момент им се родил син. Чайтаня Дас веднага посветил детето на Махапрабху. Местните последователи на Махапрабху – Говинда Гхош, Нарахари и Рагхунандан, облели детето с изпълнените си с обич благословии.

Ранно обучение и пътешествия

Шринивас Ачария бил отдаден на родителите си. Той имал щастието да слуша от Чайтаня Дас за божествената слава на Махапрабху, както и за Вриндаванските забавления на Радха и Кришна. Бащата и синът изпадали в екстазни състояния, докато дискутирали трансценденталните теми. Майка му го обучавала в киртана. Той също така изучавал граматика и теория на литературата и поезията от Дхананджая Видя Вачаспати и бързо станал вещ в тези предмети.

Бащата на Шринивас починал, докато той още бил съвсем млад. Загубата на общуването с баща му се отпечатала дълбоко върху Шринивас, но другите отдадени положили дружни усилия да утешат него и майка му в тяхната скръб.

Шринивас взел със себе си майка си и се преместил от Чакханди в къщата на дядо си по майчина линия в Джаджиграм, където съселяните го посрещнали с голяма радост. Скоро след като се преместил там, той отишъл да посети Нарахари Саркар в близката Шрикханда. От Нарахари научил, че Махапрабху скоро ще прекрати земните Си забавления. Тези новини накарали Шринивас да вземе решението да види Бога преди това да се случи. Той бързо се завърнал в Джаджиграм, поискал разрешение от майка си да отпътува за Пури и се присъединил към бхактите на ежегодното поклонническо пътешествие до там. Било петият ден на нарастващата луна.

Преди да стигнат до Пури обаче, новината че Махапрабху наистина е завършил Своята лила достигнала до групата пилигрими. Научавайки това, Шринивас Ачария припаднал, а когато се върнал в съзнание, взел решението да се самоубие. Самият Бог обаче му се явил насън и му казал да завърши пътуването си към Пури. Вече в Пури, Шринивас отново имал сън, в който видял Джаганнатх, Субадра и Баларам, както и Чайтаня Махапрабху и Неговите спътници.

В Пури Шринивас се срещнал с Шрила Гададхар Пандит Госвами, инкарнация на енергията на насладата на Махапрабху и двамата потънали в океан от екстаз при тази среща. Той се видял още и с Рая Рамананда, Парамананда Пури, Шикхи Махити, Сарвабхаума Пандит, Вакрешвара Пандит, Говинда, Шанкар Пандит и Гопинатх Ачария и получил благословии от всички тях. Шринивас останал известно време в Пури, слушайки „Шримад Бхагаватам” от Гададхар Пандит Госвами. След това, Гададхар му заръчал да се върне в Гауда.

Пристигайки в Бенгал, Шринивас научил че Адвейта Ачария и Нитянанда Прабху също са прекратили земните си забавления. Още веднъж той бил решен да сложи край на живота си, но двамата Прабху се явили в съня му да утешат мъката му и да го убедят да се откаже от решението си.

Когато пристигнал в Навадвип, Шринивас отново се удавил в океан от безнадежност поради загубата на Чайтаня Махапрабху. Вамшивадананда Тхакур го видял в това състояние и се обърнал към Вишнуприя Деви с молба да даде на Шринивас аудиенция и да го благослови. Шринивас Ачария бил смаян от неистовите отречения и дълбоката вяра на вдовицата на Махапрабху. Докато бил в Навадвип той сънувал Сачи Деви и получил и нейните благословии. След това Шринивас се скитал из Бенгал, посещавайки домовете на всички последователи на Махапрабху и Нитянанда Прабху, търсейки благословиите им. Всички тези велики личности станали свидетели на интензивната преданост на Шринивас и го наставили да иде във Вриндаван. Шринивас отишъл при майка си и я помолил да му даде разрешение за това пътуване. Лакшми Прия не могла да му откаже, виждайки колко копнеел той да посети земята на Кришна и Госвамите.

Шринивас идва във Враджа

Шринивас тръгнал на север през Аградвип, Катва, Маурешвар и Екачакра, после на запад през Каши, Айодхя и Праяг. Изминало много време, докато посети всички тези свети места преди, в крайна сметка, да пристигне във Враджа. Там научил, че Рупа Госвами, Санатана Госвами, Кашишвара Пандит и Рагхунатх Бхатта Госвами си били отишли. Рагхунатх Дас Госвами, Гопал Бхатта Госвами и Джива Госвами обаче още били живи. Шринивас се срещнал и с тримата и получил техните благословии. Той приел посвещение от Гопал Бхатта и получил напътствия върху ваишнавските писания от Джива. В голямата си обич към Шринивас, Джива го поверил на своите мурти Радха Дамодар. Шринивас се срещнал с Рагхунатх Дас и Кришна Дас Кавирадж в Радха Кунд и получил благословиите им. Един ден, Джива Госвами чул Шринивас да тълкува стих от „Уджвала-ниламани” и бил толкова впечатлен от ерудицията му, че му дал титлата „Ачария”. Джива също така дал титлите „Тхакур” на Нароттам и „Шямананда” на Духкхи Кришна Дас. Джива заръчал на Шринивас да обиколи всички свети места във Враджа, заедно с Рагхава Госвами.

Завръщането в Бенгал

След като Шринивас получил съвършено познаване на ваишнавските писания, Шри Джива и останалите ваишнави във Враджа, заръчали на него, Нароттам и Шямананда да вземат със себе си ръкописите на тези безценни книги и да ги откарат в Бенгал с волска кола. Те заминали на шукла панчами през месец Аграхаян. Пътуването било дълго и пълно с опасности, но те успели да преминат по-голямата част от разстоянието без никакви проблеми. Пристигайки в хиндуисткото царство Бана Вишнупур, те си помислили, че е дошъл краят на опасностите. До столицата на Вишнупур, обаче,  достигнал слух, че към Пури пътува богат търговец с безценен товар.

Бир Хамбир, владетелят на Бана Вишнупур, бил водач на разбойническа банда. Когато научил, че безценен товар пътува през неговата територия, той поискал от един астролог да предскаже, доколко са истинни тези слухове. Астрологът потвърдил, че сандъкът, возен на волска кола, наистина съдържа небивала драгоценност. Царят незабавно изпратил група обирджии да отмъкнат раклата, мислейки си, че е пълна със злато и скъпоценности, а не с ръкописи. Той заръчал на разбойниците да не убиват никого.

Разбойниците отначало извършили обожание на богинята Чханди, след това изпратили шпионин, който се върнал с новината, че всички в групата, съпровождаща волската кола, са вечеряли и са заспали от изтощение. Крадците почувствали, че Чханди милостиво им дава възможност за нападение. Те нахълтали и отвели каруцата с книгите, след което ги предали на царя на Вишнупур.

Когато Бир Хамбир видял огромния съндък, той с радост предвкусвал богатата плячка вътре. Колко ли трябва да е бил разочарован като не намерил вътре нищо освен книги?! Той се обърнал към астролога с въпроса как е могъл да допусне такава грешка? Астрологът отвърнал: „Не мога да разбера. Всеки път щом правех наново изчислението, заключението беше едно и също: раклата е пълна с безценни съкровища! Не мога да повярвам, не разбирам къде съм сбъркал в изчисленията си!”

Дори само това, обаче, че веднъж е погледнал светите книги, имало омиротворяващ ефект върху царя и той съжалил, че ги е откраднал. Той от сърце поискал да се срещне с Ачарията, който бил техен притежател. Същата нощ царят сънувал духовния си учител и това донякъде го успокоило.

На следната сутрин Шринивас, Нароттам и Шямананда се събудили и видели, че раклата с книгите я няма. Те търсили навсякъде, но след като не намерили и следа от местонахождението й дотолкова се отчаяли, че обмисляли да се самоубият. Няколко местни хора видели окаяното състояние на тримата ваишнави и незабавно заподозрели царя-обирджия Бир Хамбир. Шринивас направил проучвания и се убедил, че би могъл да събере повече информация от самия цар. Тримата ваишнави почувствали в това известна надежда и се отказали от самоубийството. Шринивас Ачария решил да остане във Вишнупур с надеждата да успее да намери ръкописите, но изпратил Нароттам в Кхетури, а Шямананда в Ориса.

Промяната на Бир Хамбир

Докато бил във Вишнупур, Шринивас научил от един брамин на име Кришнаваллабха, че Бир Хамбир обича да слуша „Шримад Бхагаватам” и ежедневно присъства на лекции. На следния ден, Шринивас отишъл с този брамин в залата, където се провеждали лекциите върху „Бхагаватам”. Браминът представил Шринивас на царя като голям ваишнава и царят наистина видял в него характеристиките на велика личност и бил привлечен от него. Царят изразил желанието да чуе Шринивас да говори върху „Бхагаватам”, а той се съгласил, мислейки си че това би било добра възможност да си възвърне книгите. И така, той започнал да дава ежедневни лекции върху „Бхагаватам”. Царят бил очарован от безпрецедентните тълкувания на Шринивас и от сладкия му глас.

Шринивас Ачария проповядвал дхармата на Махапрабху едновременно чрез говорене върху „Бхагаватам” и чрез киртан, докато Нароттам и Шямананда основно използвали посредничеството на киртана. Всеки от тях си имал собствен специфичен стил за изпълняване на киртан, чрез който опиянявал слушателите си с божествен екстаз. Стиловете, които тези трима ачарии развили, се наричали манохара-сахи, гаранахати и ренети. За съжаление тези стилове на киртан не са запазени.

Бир Хамбир уредил, на Шринивас Ачария да бъде дадена усамотена обител. Веднъж, използвайки възможността да намери царя самичък в своя апартамент, Шринивас му разказал цялата изтория за пътешествието си от Враджа и за кражбата на ръкописите. Царят незабавно си признал, показвайки силно съжаление и разкаяние за злодеянието си и върнал раклата с книгите на собственика й. С голямо облекчение Шринивас веднага изпратил посланици при Нароттам, Шямананда във Вриндаван с добрата новина. Бир Хамбир и целият му антураж приели посвещение от Шринивас и му посветили целия си живот и богатства. На посвещението, на Бир Хамбир му било дадено името Чайтаня Дас.

Сватбата на Шринивас

След като останал известно време във Вана Вишнупур, Шринивас се върнал в дома на дядо си в Джаджиграм. След това заминал на друго пътешествие до Катва, Навадвип и други важни градове в Бенгал. Шринивас много уважавал Нарахари Саркар от Шрикханда и също така бил много отдаден на своята майка-светица. Когато Нарахари чул, че майката на Шринивас изразява желание да види сина си оженен, той му заповядал да изпълни това. Преди това Шринивас дори бил получил същата заръка насън от Адвейта Ачария. Макар да се срамувал, той чувствал че не може да не изпълни желанията на Нарахари, майка си и Адвейта Прабху. И така, той се съгласил и се оженил за Ишвари, преданата дъщеря на Гопал Чакраварти от Джаджиграм.

Проповядването на Шринивас

Шринивас Ачария започнал да преподава книгите на Госвамите на своите ученици в Джаджиграм. Един от най-ценните му последователи бил Рамачандра Кавирадж, син на жителя на Шрикханда Чиранджива Сен. Шринивас дал на Рамачандра титлата Кавираджа след като чул стиховете му. Нароттам Тхакур бил близък приятел на Рамачандра Кавирадж и дори писал за това в една от своите песни:

Дойа коро шри Ачария прабху шринивас
Рамачандра санга маге нароттама даса

„О учителю мой, Шринивас Ачария! Моля те, бъде милостив към мен. Аз, Нароттам Дас, те моля да ми дариш общуването с Рамачандра.”

Когато Шукламбар Брахмачари, Гададхар Дас, Нарахари Саркар и Двиджа Хари Дас завършили земните си дела, Шринивас Ачария още веднъж бил победен от скръбта и отново заминал за Вриндаван. Рамачандра Кавирадж и Шямананда Парбху се присъединили към него във Враджа. Още веднъж Шринивас се срещнал с Гопал Бхатта и Шри Джива Госвами, както и с Бхугарбха и Локанатх Госвами и тези велики преданоотдадени му вдъхнали кураж и уталожили чувството му на загуба. След това, той отново се завърнал в Гауда.

Нароттам Дас Тхакур също напуснал Вриндаван по заръка на Локанатх Госвами, връщайки се в дома си в Кхетури. В деня на пълнолунието на месец Пхалгун, той установил служенето към шест мурти в тамошния храм: Гауранга, Валлабхи Канта, Враджа Мохан, Шри Кришна, Радха Канта и Радха Раман. Шринивас Ачария изпълнил церемонията по инсталирането и първата пуджа.

Шринивас Ачария направил още едно пътуване до Навадвип заедно с Нароттам и Рамананда Кавирадж, изпълнявайки парикрам на деветте острова, всеки от които представя един от елементите на преданото служене.

Когато Рагхунанадан Тхакур встъпил в нитя-лила, Шринивас Ачария отишъл в Шрикханда, за да помогне да се изпълни погребалния фестивал в негова чест. Той се завърнал в Джаджиграм с угрижено сърце, а оттам отишъл да види своите ученици във Вана Вишнупур. Царят и останалите жители на града го посрещнали с голяма радост и разкош. Във Вишнупур Шринивас получил в съня си заповед от Махапрабху да приеме ръката на Гауранга Прия, дъщерята на някой си Рагхава Чакраварти. Рагхава и неговата съпруга Мадхави търсели безуспешно подходящ съпруг за своята дъщеря. По същото време и те получили насън заръката да я дадат за жена на Шринивас. Така той се оженил за втори път.